ДРУГИТЕ ЗА НАС

Стотици възпитаници на Гимназията си спомнят с носталгия, гордост и благодарност за училището откъдето е започнал техният професионален път, техният обществен успех, техният духовен възход

Уважаеми бивши и настоящи учители, ученици и служители на нашето училище!

Профилирана гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов" навърши 41 години!

Годишнините обикновено са повод за равносметка, но и добра възможност да се начертаят перспективи за развитие.

Вярвам, че всеки един от Вас би се съгласил с мен, че идването и работата му в нашето училище е била за него един шанс, възможност за доказване на личните способности и възможности, търсене на нови ценности. Шанс, защото в един определен момент човек осъзнава, че работи редом с хора, приели каузата на българското училище за своя лична съдба. И да разбере, че това не би било възможно, ако тези благородни жени и мъже не носеха в себе си чувството за висок обществен дълг и призванието да бъдат учители – въпреки всичко и на всяка цена. Защото по пътя си истинският учител се изправя срещу стихията на живота, срещу безразличието, незачитането и обидите. Път, който могат да извървят само силни духом хора, издигнали се над дребнавата суета на ежедневието.

Моите думи нямат претенцията да възстановяват хронологията на всичко онова, което се е случило през тези 41 години, и биха изпълнили своето предназначение, ако все пак успеят да Ви върнат в едно позабравено минало, да възкресят спомените, за да може всеки един от Вас отново да изживее скъпи мигове, неотменима част от живота му в родното училище.

Убеден съм, че всички Вие вярвате в това, че на човека е присъщо да твори добро.С вяра в този нравствен импулс от минало, през настоящето към бъдещето върви и общността на учителите от Профилирана гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов".

Въплътеното добро са успехите на нашите възпитаници, които се трудят и живеят не само в Родината, но и навсякъде по света и пазят съкровени спомени от родното училище, които са неотменима част от човешката им същност.

По този начин традицията ще се запазва и предава и в бъдните години!

Дамян Петров
Випуск 1978

Здравейте, господин Петров, надявам се, че сте добре!

Преди няколко години трябваше да напиша няколко реда за годишнината на гимназията. Е... Не ги написах... Извинете ме!

Гимназията... Остава любима, става все по-любима с годините. Не мога да повярвам, че минаха 10... За мен, това беше Училището, единственото, най-важният фактор за формирането на характера ми, за изграждането на личността ми и събуждането на таланта за учене на чужди езици. С него започва жаждата за пътешествия и вярата, че мога, стига да поискам. Клише, но оценявам всичко, след като вече не е част от настоящето- всичко беше толкова по- безгрижно, а изглеждаше толкова безнадеждно трудно и уморително да запомния как се пише "seulement" например... Гимназията, учителите, уроците, упражненията... Научихте ме на постоянство, на неотстъпчивост, на борбеност! Завърших Бургаския Свободен Университет- Връзки с обществеността, последния семестър взех в Сарагоса, Испания, като част от програмата Еразмус. Не проговорих отличен испански, но френският изигра своята роля, за да започна да разбирам и да успея да стигна сама до Мадрид, без преводач...

Сега живея в Англия от 5 години, 2 часа с ферибот ме делят от Франция и не съм я посетила. Слушам от 2 месеца постоянно Le Cafe De Trois Colombes, A Toi... И сега ги слушам, не мога да опиша емоциите, които напират, пренасям се там, в Сливен, в гимназията, ходя по етажите, във Френския кабинет... Помня първият ни час заедно... Как е петоъгълник на френски- pentagon, George Sand- мъж или жена... Все спомени, които стоплят душата и пълнят очите... Мили спомени. Не говоря на френски, няма с кого, понякога в къщи няколко думи или на работа сравнявам звученето на някои думи на български, полски, английски и френски.. Опитвам се да не забравям или поне да си припомням кое какво означава с песни... Френската мечта е още жива.

Съжалявам, че от години не съм идвала да Ви посетя в училище, лятото, да е здраве, ще се постарая. Дано да ви намеря там.

Спомените ми са толкова ярки и живи, че виждам преподавателите, помня гласовете им, шегите, иронията им понякога... Трябва да сте оставили ярка следа в душата ми, нямам друго обяснение...

Бъдете здрави всички, продължавайте да ваяте личности, да раздавате от знанията си, да създавате мечти! Безценни сте!

С искрено уважение и обич!
ГЕРГАНА ПЕТРОВА /"Б" клас, 2000-2005/
Благодаря Ви!

Вече четвърта година съм възпитаничка на Профилирана гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов", гр. Сливен. Кандидатствах в гимназията, водена от желанието да получа Михаеласредното си образование в учебно заведение с утвърдено име в областта на чуждоезиковото обучение и високи стандарти на преподаване по всички останали предмети . Още от самото начало обучението ми тук се превърна в предизвикателство - не само заради атмосферата на съревнование и учебна дейност, но и вследствие на високите изисквания както към учителите, така и към учениците. Иновативните методи на представяне на учебното съдържание – видео уроци, дискусии, презентации, превръщат времето, прекарано в гимназията в ангажиращо се и запомнящо се занимание. Преподавателите ми по чужди езици са професионалисти притежаващи изключително добро познаване на културата и традициите на англоговорящите и френскоговорящите народи и вследствие на това научавам нещо повече от просто английски или френски. Получената подготовка ме подготвя успешно за явяване на изпити с утвърден стандарт на тестване на знанията по езиците. Проектите, разработвани от преподаватели на гимназията, ми дадоха шанс да се докосна и да се запозная отблизо с живота на хората от Германия, да посетя Европейския парламент и Европейската сметна палата, да придобия знания, необходими за по-нататъчното ми развитие.

Михаела Ангелова
ученичка
Председател на Ученическия борд

В далечното тоталитарно време имаше много малко "светли петна". Френската гимназия беше точно такова "светло петно". Там можеше да бъдем различни, позволяваха ни да мислим, да задаваме въпроси и да търсим техните отговори. Така успяхме да посрещнем Демокрацията по-малко осакатени и да успеем в живота.

Нели Минчева
Випуск 1982
Управител на Емпорики Банк

Аз съм от това поколение, когато да учиш в Езикова гимназия звучеше престижно. Когато за едно място в паралелка се съревноваха по няколко души, а битката беше наистина жестока.

Затова съм горда, че завърших една от най-престижните гимназии в България – Езиковата в Сливен.

Ако трябва да погледна назад във времето, мога да кажа, че аз и моите съученици бяхме обучавани от едни от най-добрите и взискателни педагози. Лошото за нас тогава беше, че нямаше "празен" предмет – учеше се дори по музика и то много..., защото преподавателят ни казваше, че не може един интелигентен човек да е музикално неграмотен. И ако малко разбирах думите му тогава, днес те ми звучат съвсем вярно.

Но моята истинска слабост беше и остава френският език. Благодарение на учителите по френски ние още от ученици се докоснахме до един различен свят и една друга култура. По наше време се създаде театралната франкофонска трупа към Гимназията, с която за първи път взехме участие в Театралния франкофонски фестивал в Печ, Унгария, ходихме на езикови специализации във френската част на Швейцария и дори беряхме грозде, въобще неща за които съучениците ни от другите училища можеха само да мечтаят. Така още почти деца имахме възможност да пътуваме в чужбина и така да се почувстваме наистина важни. Да направим извън граница ценни приятелства, които сме съхранили и до днес.

Тук е мястото да благодаря на всички мои преподаватели по френски език!

Благодарение на всички тях, аз усвоих френския така, че дори в чужбина са ме питали, дали не съм учила във Франция.

В гимназията дори не съм си и представяла, колко много ще ми помогне владеенето на чуждия език по-късно в работата и в живота.

Вече като репортер в ТВ Европа, съм интервюирала много известни личности, принц Алберт, председателя на Европейската Комисия Жозе Барозу, председателят на групата на Европейската народна партия към Европарламента г-н Джоузеф Дол, председателят на Европейската народна партия Вилфред Мартенс, да говориш с всички тези хора директно на техния език е една преграда по-малко в общуването и много повече спечелено доверие оттяхна страна.

В деня на 41-ата годишнина на ПГПЗЕ "Захари Стоянов" искам да пожелая на Моята гимназия да остане марка за качество, каквато беше и преди години. А нейните възпитаници да прославят името й по света.

В Единна Европа имат място хора с езици, широко отворени и широко скроени, научени да приемат другия като равен.

Честит юбилей!

С безкрайно уважение към всички предопадаватели, бивши и настоящи, в ГПЗЕ "Захарий Стоянов" – Сливен.

Ани Балджиян
Випуск 1995
репортер в ТВ Европа

До онези, които вървят по нашите стъпки!!!

От 1971 г. досега са изминали 41 години от съществуването на Профилирана гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов", която е дала толкова много на всички свои възпитаници. Време-достатъчно, за да се изгради традиция, чиито носители сме всички ние-бивши и настоящи ученици.

Благодаря на всички мои учители, дали ми не само знания, но и възгледи, разбирания, позволили ми да се докосна до техния мироглед и житейска философия. Неща, които сами по себе си са ценни толкова, колкото и усвояването на учебния материал. Специална признателност искам да изкажа на всички мои учители по френски език, които направиха всичко възможно не само да усвоим езика, но и да се докоснем до културата на Франция, както и на всеки един преподавател, раздал се за нашето израстване. Благодаря Ви за съветите, напътствията и вярата, които имахте в нас, за това че ни развеждахте в света на знанието, за търпението и всеотдайността и моля за прошка за нашите прегрешения.

Вярвам, че нашата гимназия ще я има още дълги години и нейните възпитаници ще са достойни хора, достойни за името на патрона си.

Всички Вие, които идвате след нас, не бързайте и не пропилявайте годините, отредени за трупане на знания, смятайки че след училището животът е песен. Използвайте пълноценно онова, което може да Ви даде тази прекрасна гимназия. И след време като мен с гордост да кажете, че сте възпитаник на ПГПЗЕ "Захарий Стоянов"!

Божидара Боева,
випуск 2001
магистър-фармацевт

Днешният ден е повод да се обърнем с думи на благодарност към нашата езикова гимназия "Захарий Стоянов "-Сливен.

Гордея се, че запазихме духа и авторитета му на важна за нашия град образователна и възпитателна институция. Тук просто се обучават не само ученици, а се изграждат характери, създават се приятелства за цял живот. Възпитават се качества, които се превръщат в емблема и еталон за подражание.

Нашата гимназия е училище с минало, стабилно настояще и перспективно бъдеще!

Изключително съм развълнувана от спомените за училището, учителите, приятелите и най-хубавите ми години.

Аз съм една от тези, които с упоритост и последователност постигнаха своите мечти и цели, научавайки френския език, който ми отвори вратата към Франция. Започнах висшето си образование по право в университета в Ница, но по течение на обстоятелствата завърших в университета в Лимож. Сега работя в една консултантска фирма в Париж.

Благодаря на моите учители, на моето семейството, на моите приятели, коuто запалиха искрата и ми разкриха широк простор за бъдещето.

Училищният звънец отдавна отшумя, но аз винаги ще си спомням моята гимназия.

На нея дължа, че станах член на голямото европейско семейство и опознах френската култура.

Учениците на гимназията са талантливи. Пожелавам им лично щастие и успехи!

Десислава Генова
випуск 2001
Париж, Франция

Честит празник на всички, за които името на ПГПЗЕ "Захарий Стоянов" се отъждествява със знанието, просперитета, патриотизма, човеколюбието!

Казвам се Камелия Бъчварова. През 2001 г. завърших ПГПЗЕ Захарий Стоянов - профил немски език. Там влязох едно плахо момиче, а излязох една изградена личност. Моята гимназия ми даде много - знания, упоритост, надежда за бъдeщето. Моята гимназия ми даде увереност, че мога да преодолявам всяко препяствие. Обучението в ГПЗЕ ми помогна, попадайки в чужда езикова среда в Германия, да мога успешно да комуникирам и да се развивам в сферата, която работя - като социален педагог в областа на Психиатрията и Психологията в терепевтичен център в град Мюнхен. Гордея се, че съм възпитаник на ПГПЗЕ "Захарий Стоянов". Пожелавам на всички настоящи и бъдещи възпитаници на гимназията и на всички учители здраве и дълголетие, постоянство в преследване на целите и още много, много успехи. Специални поздрави на моите учители.

Камелия Бъчварова.
випуск 2001

За мен да уча в ПГПЕЗ "Захарий Стоянов", беше голяма чест и удоволствие, не само заради чудесните преподаватели, но и заради ценните приятели с които се запознах. Благодаря на всеки един от преподавателите, които освен познанията по учебните материи които ни преподадоха, ни показаха много човещина и ценности които лично на мен ми помагаха и ме вдъхновяват всеки ден да съм по-добър човек и по-добър професионалист.

Много най-сърдечни поздрави от мен!

Надя Русева Стойкова,
Випуск 1999
Мадрид, адвокат по наказателно право

Самочувстието ми, амбициите ми, спомените ми, най-верните ми и близки приятели, най-лудите ми години, най-големите ми любови, най-европейските ми пътешествия с хора на училището... всичко това ми даде Френската езикова гимназия. Сигурна съм, че друго училище не би ми ги дало! Благодаря за което на учителите и съучениците ми от Випуск`99!!!

Силвия Иванова
Випуск 1999

Цигулка, английски в частно училище – мечтаех да завладея света с музика, докато един слънчев летен следобед през 1995 бях приета в Профилирана гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов" с френски – този невероятно прекрасен език. Искаше ми се да го изкрещя високо, така че целия град да ме чуе (не беше нужно – вече половината град знаеше наизуст съдържанието на прословутите листи публикувани на прозорците на общината).

Да учиш биология и история на френски е едно нещо, но математика …. Добре,че учителката ни по математика подходи с разбиране към моя проблем (не френският, разбира се). За да е още по весело и да не трябва да се старая много с оперите в часовете по музика, участвах в хора на гимназията. Хорът беше моят първи прозорец към Европа – това странно привлекателно, но забранено ни пространство наречено Европейски Съюз. Първото ми пътуване с хора беше и първата ми истинска възможност да проверя езиковата си подготовка (и най дългото ми пътуване с влак през целият ми живот – незабравимо е да прекосиш Европа с влак...или по-точно с поредица от влакове). Теста беше успешен. Френската театрална трупа беше повода да изразим театралния си потенцал и да изразим емоции на език, който не е майчиният ни език – не е лесно да се вникне в скрития смисъл на думите (да му мислят съученичките, които играеха ролите на добрите – аз бях от лошите). Тази театрална трупа беше и повода и мястото да се забавляваме, да завържим познанства и приятелства с други френско говорящи ученици от други градове (някои от които срещнах по-късно в чужбина). Признавам, че невероятните учители които имах честта да слушам (някои по-невнимателно от други) по време на средното ми образование, не ми улесниха избора на бъдещата професия – тяхната страст към предмета им и любов към професията им ме караха да сменям плановете си относно моята бъдеща професията всеки час. Все пак едно нещо беше сигурно и постоянно през всичките 5 години в гимназията – мечтата ми беше бъдещата ми професия да е в международна обстановка и да ми позволява да общувам на различни езици. Мечтата ми стана реалност – тази мечта която си създадох благодарение на гимназията, която завърших. Благодарение на избора, който направих да уча именно френски, и разбира се благодарение на учителите по френски.

Гимназията с преподаване на западни езици е безспорно една истински европейска гимназия - 40 годишна традиция в преподаването на френски език комбинирана с отворено и находчиво отношение на ръководсвтото спрямо съвремените европейски езици, с отвореност към Европа чрез различите международни проекти, в които тя участва.

По случай 41 юбилей на гимназиата, поздравявам всички учители, бивши и настоящи, както и ръководсвото на гимназията, за тяхната борбеност и кураж. Нека този кураж и страст към учителската професия, любов към учениците, отвореност към света, и гордост от това, че са учители в тази престижна гимназия обладава и живее в настоящите и бъдещите учители за да могат още много ученици да бъдат достойни съвременни Българи в Европа.

Мария Гаджалова
Випуск 2000 с френски и английски език
адвокат,
Люксембург

Казвам се Мария Валериева Минчева и в момента съм студентка магистратура "социология" в Университета "Sophia Antipolis" в Ница, Франция. Завърших Езиковата гимназия през 2007 година. Тези 5 години прекарани в гимназията ми дадоха едно незаменимо чувство - любовта към Франция и френския език. Пред мен се отвориха вратите на един съвсем различен свят в който всичко е възможно и постижимо. Благодаря от все сърце за цялата емоция, съвети, знания, подкрепа и разбиране на целия състав от учители и служители на Езиковата гимназия.

Мария Минчева
Випуск 2007
Ница

Казвам се Петър-Николай Косев Косев и съм от випуск 2007 на Езиковата гимназия. В продължение на пет години гимназията бе мой втори дом. Там израстнахме и формирахме себе си като личности. Благодарение на Езиковата, аз имах възможност да замина да уча във Франция и така сбъднах една от своите мечти. И се надявам това да е само началото......

Петър-Николай Косев
Випуск 2007

Голяма беше радостта ми, когато разбрах, че съм приет в ПГПЗЕ "Захари Стоянов" специалност "Немски език"-най-престижното училище в град Сливен. Незабравими са спомените от преживяните в гимназията младежки години: да получиш морков за първия учебен ден, да те поздравят с "Гутен Таг" преди началото на часа и да се чудиш, защо пред думата "топка" стои определителен член от мъжки род…

Пътеката, по която тръгнах в подготвителен клас, пътят, по който вървях по-късно в университета и този, по който ще вървя занапред е изпълнен с множество от предизвикателства, за чиито преодоляване ми помогна отличната подготовка от ПГПЗЕ "Захари Стоянов".

Завърших висшето си образование в Германия преди четири години.

В момента живея в град Мюнхен и работя като регионален управител за търговската верига Lidl, една от най престижните компании в Европа.

Димитър Борисов
Випуск `1998

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ
или (Какви мисли поражда у мен, бившата ученичка, напомнянето, че са минали определен брой години)

В живота на всеки има мигове, а понякога и цели периоди, за които не иска да си спомня, и такива, които се опитва никога да не забрави. Решаваме кои са "ужасните" и кои "незабравимите" ни моменти в зависимост, разбира се, от куп неща: как се оценява нашето "присъствие в света", как ние оценяваме нечие присъствие, какво печелим и какво губим от дадена ситуация иоще много, много други "фактори".

И все пак, замисляли ли сте колко много време трябва да мине от деня, в който за последен път сме прекрачили прага на последното, както ние наивно смятаме, за детството училище, преди да навлезем "в живота като възрастни хора", за да оценим какъв прекрасен период от живота ни са били тъй наречените "ученически години"? И колко пъти сме си казвали заканително: "Веднъж да свърши това училище...!" или любимото на всички пубери "Никога (по)вече!... няма да се подстрижа късо, няма да сложа униформа, няма да погледна учебник по физика или биология (да ми простят преподавателите, нищо лично!), няма да се прибирам когато ми е поръчано от учителския съвет, няма да си мълча и ще казвам точно какво мисля, няма да вдигам ръка, за да ми дадат думата, а ще говоря когато искам и каквото искам и ... още, и още... Разпознахте ли собствените си вълнения от онези дни? Сега същите вълнения изпитват децата ни, нали? И по същия онзи безпощаден начин негодуват срещу учители, програми, домашни, задължения, възмущават се по същия начин, оплакват се по същия начин, ако има кой да ги изслуша съчувствено, разбира се, а ако няма, възмущението им намира отдушник по друг, техен си, начин. И те като нас приемат всеки съвет от възрастните като вмешателство в личното пространство, и те като нас не приемат, че възрастните до втръсване им повтарят преживяни "на времето" от тях самите ситуации с цел да им спестят малко време и болка от откритията, които рано или късно всеки сам ще направи, и те, както ние тогава сега мислят, че годините, прекарани в гимназията са едно наложено "необходимо зло"... А когато сами открият, че от онова време са им останали едни от най-хубавите, изчистени от излишен негативизъм, спомени, че са създали едни от най-силните, издържали наизпитанията на времето приятелства, че наистина са се научили на нещо – не говоря, разбира се, за заучените полезни и недотам полезни подробности по различните материи – на тях всеки е намерил приложение според упражняваната професия или според желанието и възможностите си да участва активно в учебния процес на децата си. Имам предвид, че на училището дължим онези качества, които се формират или затвърдяват само в особения вид контакт, съществуващ вътре в групата или в установените и наложени от практиката отношения от двете страни на катедрата.

Сега, от разстоянието на времето, когато се връщаме назад към спомените от ... колко казахте, че са годините? ... Невъзможно! За какво най-често си спомняме? За веселите, забавните, белязващите, поучителните в една или друга форма, събития... За хората, които все така ни е приятно или любопитно да срещнем. За онези, които ги няма, но неизбежно присъстват в спомените ни... Всичко друго е забравено, conjugu? au pass? oubli?.

И за пореден път ще си кажем "Честит юбилей" и ще си пожелаем и на следващия юбилей да сме пак всички и все такива жизнени и младеещи...

Снежина РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА
Випуск `1977

Скъпи мои учители, съученици и млади приятели от по-късните випуски,
Тридесет и пет години не са малко за историята на едно училище, тъй като са умножени, както с ентусиазма, така и с житейското и професионално израстване на десетките преподаватели и стотиците възпитаници.

Тридесет и пет години са достатъчно, за да има достойна история, силно съвременно присъствие и гарантирани бъдещи успехи нашата любима гимназия.

Тридесет и пет години не стигат за реализация на всички мечти и дръзновения.

Годините са пред нас. Нека, независимо от неминуемите поколенчески различия, продължат да ни обединяват нестихващите обич и признателност към Профилирана гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов".

11.03.2006г.
Маргарит ГАНЕВ
Випуск `1978г.

Нашата незабравима гимназия

Казват, че човек запомня по-лесно и за по-дълго време само приятните изживявания. Явно, за мен петте години прекарани в "нашата" гимназия са били твърде приятни щом си спомням почти всичко, като да не се е случило преди повече от 30 години. На годишнини и юбилеи е нормално да се прави някаква равносметка. Често съм си задавал въпроса какво ми даде гимназията?

Гимназията ми даде завидни като обем и качество знания, които ми позволиха без задължителните в момента "частни" уроци да продължа образованието си във висше учебно заведение;

Гимназията ми даде още един "прозорец" към света – френският език, даде ми възможност да се информирам и да контактувам на поне още един език;

Гимназията ми даде възможността да бъда обучаван от едни от най-подготвените и интересни преподаватели в града;

Гимназията ми даде самочувствието на възпитаник на едно от елитните средни учебни заведения не само в града, а и в страната;

Гимназията ми даде незабравими спомени от преживявания, свързани с училище, бригадите, среднощните купони;

Гимназията ми даде най-страхотните съученици, с много от които станахме приятели за цял живот, помагаме си, продължаваме да се срещаме често и пак правим среднощни купони;

Сега, от дистанцията на времето, твърдо мога да кажа, че годините, прекарани в гимназията бяха едни от най-приятните и щастливи години от живота ми, може би и защото когато си на 17, 18 или 19 години виждаш "la vie en rose" и все още всичко е пред теб.

Днес, в "нашата" гимназия учат нашите деца. Надявам се и на тях да им е толкова интересно и забавно колкото беше на нас.

Иван РУСЕВ
Випуск `1981

За мен годините прекарани в гимназията са свързани с прекрасни изживявания. Всичко, което се случваше тогава е останало незаличимо в паметта ми – невероятните преживявания в подготвителен клас и лагера на Равда, турнетата с хора на гимназията, пътуванията във Франция, първите любови, първата целувка. Късметлийка съм, че съм възпитаничка точно на това училище и се гордея с това. Гордея се, че бях обучавана от прекрасни учители, и че приятелствата ми изградени тогава са живи и до днес. Надявам се, че духът и обаянието на моето училище са се запазили и днес! Честит Празник!

Ралица ЗЛАТЕВА
Випуск `1993

Усещам полъха на вятъра. Мирише на липа и Планина. Красиво е. Вече се вижда Карандила, и е синьо, синьо – дали е от небето, или планината е толкова синя? Всичко е толкова сгушено и чисто, може би току що дъждът е спрял и затова мирише толкова прекрасно.

Или просто много обичам да се връщам. От къде ли не, но да се връщам и да разбирам как тук нищо не се е променило – всичко ме чака точно така, както е било преди години, преди да замина. Родната ми майка, родната ми къща, улицата с реката и тополите, пътят към училище, завоя с желязната ограда и дори дворът е същия. Учителите – също. Усмивките са същите. Поздравите, топлината на подадената ръка и сиянието в погледа. Всичко е толкова познато, че чак се плаша, за да не си помисля, че там времето е спряло!

А кой не би искал да бъде така – да излезеш, да подредиш така нещата, че като се върнеш всичко да е постарому.

Благодаря на моята майка, която ме е възпитала така, че да искам да се върна.

Благодаря на учителите си, че са ми оставили спомен в сърцето, който да ме връща назад. Благодаря, че ми показаха как да открия много различни светове и заедно с това останаха в училище, за да ме чакат.

Благодаря на първия си класен ръководител, който заедно с всичките изисквания за дисциплина, самоконтрол и постоянен стремеж към доброто, ни научи на романтика, на усмивки, музика и спомени… Благодаря на всички други, които бяха до нас и искаха да ни направят хора.

Днес имам дом деца и ежедневие, от което често, много често не мога или не искам да се измъкна. Но случва се така, че като заухае на липа, хващам първия влак и чакам да видя синьото на Сливен. Града, който в самия си център, на площада, отмерва времето, и където всички завои водят до училище, а после – в моя роден Дом.

Ели КЕРЕМЕДЧИЕВА
Випуск `92

Помня три неща от Гимназията (с изключение на две-три хиляди френски думи): как си разбих носа, как станах приятелка със Зиза и колко прекрасно беше, че пеех в хора.

Kакво ли не бих дала сега отново да си разбия носа, да стана приятелка със Зиза и да пея в хора!

Анна ПАВЛОВА-МИХОВА
ТВ Мениджър "Вирджиния Рекърдс"
"В" клас, френска паралелка, випуск `96

Ужасно много се гордея, че бях възпитаничка на ПГПЗЕ "Захарий Стоянов"!!! На всичките мои познати тук все за спомените си разказвам. Смея да кажа, че годините в Езиковата бяха едни от най-щастливите и най-безгрижните ми досега... Много ми е мъчно за подгответо, и за хора на Григоров, дето ходехме в чужбина, за Александрова по математика и нейните изрази.

Толкова ме топлят и обогатяват тези спомени.

И знаете ли още какво? От всичките мои колеги – певци няма НИТО ЕДИН ЧОВЕК, който така добре да се справя с чужди езици както мен! Един певец трябва да знае езици и аз ама хиляди пъти благодаря на Господ, че завърших нашата гимназия.

Радослава ЙОРДАНОВА
Випуск `96